Радослав Лазич

Елементи на словесната режисура в сръбеския народен театър

Фолклорът на сръбския народ между миналото и настоящето се отличава с театрализация на всекидневния живот. Особено ясни са елементите на театралния израз в обичаите, свързани с бита (поздрав, гостоприемство, раждане, кръщаване, кумство, брак и сватбени обичаи, смърт и погребални обичаи), както и обичаите, свързани с труда (зидането на къщата, около огнището, работата на полето, преди природно бедствие, жетвата, косенето и вършитбата, добитъка, особено по седянкире и попрелките), а на й-вече в постояините годишни или религиозни празници, и специално за кръстната слава^[1] , във вярванията и празноверията. Сръбската народна театралност от край време се проявява като "театьр" чрез богатството на носиите и накита, словесната народна реторика, чрез игри и песни, забави и изкуство. Или, общо казано, по време на работа и всекидневие, тържества и празници, чрез цялостния живот на сръбския народ.

Изоставането на словесни драматургични произведения след развитача епическа и лирическа поезия, единствена на територията на Европа, не значи липсата на фолклорен театьр у сръбския народ. Напротив, формите на словесната народна реторика и словесната народна театрология са автентично богатство на сръбското етническо наследство. Поетът Лаза Костич в съчинението си "Народно актъоство" посочва "након явления на самобитния народен театьр, който играе простият, неграмотен народ, никога не видял истински сцени, нити пък чул за учени актъори"^[2] .

Както в науката за театьра, така и в словесната народния театрология трябва да се говори за пет основни елемента на театряного творчество:

1.словесна народна драматургия

2.словесна народна режисура

3.народно актъорство

4.пространство /сценография, облекло, обувки, накит/

5.публика

Ще обърнем внимание на същността на словесната народна режисура и нейните най-важни елементи, които обхващат петте споменати основни елементи на театралното творчество. Ролята и задачата на народния режисъор в народната драма би трябвало да се разглеждат в онзи смисъл; в който я определия Твъртко Чубелич:

"Режисъорът в народната драма не е изолирана и второстепенна личност в драматичния ансамбъл. В нея той участвува живо, съветва, променя и на края като крайна концепция и драматургично желанние слага печата на една завършена и цялостна народна драма. Многобройни примери на оригинални народни драми потврърждават съшествуванего на режисъорско пристъствие точно своята завършеност и цялост".^[3]

С успоредни естетическо-театроведски анализи, както и антроположко-етнографски изследвания ще дойдем до известни аналогии за създаването на народния режисъор и режисъора – човек на изкуството в създаваннето значение на тази професия – словесната режисура и режисурата като изкуство. Народният режисъор пренася колективното помнене, чувството за ритуал и правилата на играта, докато съвремениат режисъор е създател на театролното художестевно произведание.

Даница С. Янкович, говорейки за "Драматургичните елементи в нашите народни танци и народните обредни танци као драматургичен елемент в народните обичаи "/1940/, посочва многобройни форми на "примитивна народна режисура", защото "изпълнениетио на народните танци в кръга на народните обилаи би имало най-общи елементи със сценичната и режисъорска страна на драмата, както в смисъл на поставянето на отделни сцени, така и по отношение на местата, където се играят, лицата, които участвуват в изпълнението и момента на слочулото се". "Имайки предвид факта, че сръбският народ твърде много празнува" и че всяка област, а често всяко село имат само свои празнични дни освен онези, които се празнуват от целит народ" – Янкович цитира множество примери на драматургични елементи, в които "режисъорската индивидуалност има свое особено значение" в индикациите на общото народно тъжество както и градациите към магиско-драматургичлното действие, с които се регулира посоката на сценичното действие, но също така и реакциите и атмосферата между публиката. Янкович почертава, че "в нашия народ съшествува необходимост не само за хореографско и музикално изразяване, а и необходимост за драматурчигно изразяване. Техническите, сценични и режисъорски средства на това изразяване са такива, каквито позволява традициолната култура, поникнала от народния живот, с които тя представява органическа и неделима цялост."^[4]

Близосста на антиочното наследство, между гръцката и римската цивилизация, влиянието на Азия, културата на Византия чувстително са повлияли върху развитието на сръбската народна култура и цивилизация, какъвто е случаят и с други аутохтонни култури на територията на Югославия и целия Балкански полуостров, както и Югоизточна Европа.

В своя очерк "Дионисий и нашият фолклор"^[5] Милое М. Васич дава пример за култа към Донисий, задържал се и до наши дни в оргиен ритуал в източна Сърбия в с Дунока недалече от Кучево. Както и при Еврипид, и тук жените са протагонистки на Дионисиевите култни оргин в транса на танците. Оргийното хоро и жените, изпаднали в транс, до неотдавна се деяваха в нашия "фолклорен театьр". С право твръдят. Че режисурата е постара от литературата, както врачът преди поета.

Феноменът режисура във фолклорния театьр трябва да се разглежда като условно явление. Следователно, режисурата се анимира повечето като израз на тържествата, свързани с ритуалите и обичаите. Режисъорът "е вплетен във всичките конци" на това народно представление. Той е носител на иденте на танца или пък самият е танцъор-изпълниител. Във всички случаи народната режисура е spiritur agens на народното театрално представление. Без режисъорската движеща енергия животът на народния театьр не е бил възможен в каквато и да е форма.

_________________

От сърбохърватски: Йоанна Стоядинович

Глагоален бюлетон" – бр. 3/1986 – София
Съюз на артистите в Булгария

[1] Кръстна слава – обилай, запазил се единствено от правосланите народи у сърбите, който означава чествуване на един светец в семепството, предава се от баша на син. Датира от времето на поганските обичай. Най-почитаният обичай и до днес, Б. Пр.

[2] Лаза Костич, Събрани съчинения, II, Матица сръбска-СКЗ, Нови Сад -Белград, 1972, стр. 364.

[3] Твъртко Чубелич, Словесна народна реторика и театрология, Загреб, 1970, стр. 74.

[4] ГЛАСНИК на Етнографския музей в Белград, XV, 1940, стр. 75-93.

[5] Глас на сръбската академия на науките, CCXIV, Отдел за обществени науки, Нова серия, 3, Белград, 1954, стр. 129-164.