Ценка Иванова

Щрихи към балканския Вавилон

(БЪЛГАРСКО-СРЪБСКИ КНИЖОВНОЕЗИКОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ХVIII-ХIХ ВЕК)

Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2003

ISBN 954-524-326-0, 300 стр.

В книгата, която се основава на защитената дисертация, се разглеждат редица въпроси от книжовноезиковата проблематика в теоретичен и съпоставителен аспект. Представен е комплексен анализ на факторите, които са предопределили появата, сегментацията, дивергенцията и конвергенцията на южнославянските книжовни езици като обособен тип - “езици в ареална близост с висока степен на генетично родство”. По-важни акценти: типологическо описание на южнославянските езици, социолингвистични предпоставки на българско-сръбските книжовноезикови отношения, интерпретация на проблематиката в досегашни публикации, теоретични аргументи при изследване на общото и специфичното в книжовноезиковия статус, методологически прилики и разлики в изследванията по история на езика и история на книжовния език, книжовноезиковата дифузия през втората половина на ХVIII и първата половина на ХIХ век в южнославянския ареал и емблематични представители на прехода, стари и нови идеи за общ книжовен език - модели и практика, филологически дискусии и книжовноезикови модели през ХIХ век, моделът на Вук Караджич и българската книжовноезикова история, кодификацията в контекста на междуезиковите отношения, научно сътрудничество и нов тип идеи за книжовноезикова конвергенция, преводаческата практика и книжовноезиковото изграждане през ХIХ век.

Изследването на интензитета и на степента на устойчивост на книжовноезиковите контакти се базира на разнообразна база български и сръбски източници.

Съдържание

Увод 7

Глава първа: Лингвистични и екстралингвистични предпоставки за проучване на книжовноезиковите отношения

1. Типологическо описание на южнославянските езици 17

2. Историческа основа на българско-сръбските книжовноезикови отношения 28

3. Интерпретация на проблематиката в досегашни публикации 48

Глава втора: Теоретични аргументи при изследване на общото и специфичното в книжовноезиковия статус

1. Типологическа характеристика на книжовните езици. Език на книжнината и книжовен език 67

2. История на езика и история на книжовния език - типологически и методологически прилики и разлики 74

3. Източници и принципи на подбора им при изследване на българско-сръбските книжовноезикови отношения 80

Глава трета: Книжовноезиковата дифузия през втората половина на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век в южнославянския ареал

1. Книжовноезиковата традиция и “хибридните” писмени езици на прелома между две епохи 85

2. Стари и нови идеи за общ книжовен език - модели и практика 100

3. От хибридни книжовноезикови идиоми към “народен” и “прост” език на книжнината 127

Глава четвърта: Филологически дискусии и книжовноезикови модели през ХІХ век

1. Сръбските “архаисти”, българските “новатори” и моделът на Караджич 161

2. Българските привърженици на Караджичевия модел 192

3. Правописните спорове в контекста на междуезиковите отношения 212

Глава пета: Книжовноезикови взаимоотношения и книжовноезикова практика

Глава пета: Книжовноезикови взаимоотношения и книжовноезикова практика

1. Научно сътрудничество 229

2. Нов тип идеи за книжовноезикова конвергенция 238

3. Преводаческата практика и езиковата дивергенция 241

Заключение 265

Източници 271

Библиография на кирилица 276

Библиография на латиница 298

РЕЦЕНЗЕНТИ:

Проф. дфн Владко Мурдаров
Доц. д-р Найда Иванова