Марко Ристич

Праг на съня

web

За любовта на онзи комуто си обещан
Откъсни спомена, откъсни разумното зрение
Премини през тази река, с лице обърнато към небето
От миналото към днес

Дори през този единствен час ти не видя светлината на деня
Ако и сега съвестта надвива убеждението, ако те сломява съзнанието
Ако те отрезви съвестта, ако съзнанието те подведе
Ако всичко не те сведе над съня сънуван със светла
Несвяст

Тук където е твоята сила, остави оръжието
Тук остави своите остриета на избора, своите кинжали
На прага остави дори да те е страх

Защото никога вече такъв не ще се разлисти денят
Като това безкрайно тъкане, като тези сенки без причина
Като тази светлина без избор, като тези памучни прагове
Прагове: и праг, и ден, и път
Пределът на чакането, което не продължава,
времето на продължаването, което не чака

И да не си се отдал на тази земя, все едно
То във всеки случай те чака, ако си пътник на съня
Пътник без отдих, пътник без оплакване
И пътник без път

Обезоръжен и непобеден
Сънувай
Наяве губиш вече действителността

7 април 1927

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)