Момо Капор

Мирът

web

Войната свърши.

Без победители.

Все пак подписах доброволна капитулация.

Дипломацията ще свърши останалото.

Не искам да се боря повече. Предадох се.

Остави ме да се погрижа за своите мъртви.

Оптимизмът издъхна в ръцете ми.

Влача надеждата за краката.

Събирам разпокъсани чувства.

Мъкна на гърба си ревността, от чиято тежест ми се огъват коленете.

Изгоряха писмата, картичките, снимките и посланията ми, писани с ярко червило по огледалата.

В пепелника плуват кибритени клечки, удавени във вино.

Над бойното поле се кълби мъгла от безчет изгорели цигари.

Остави ме да се погрижа за своите мъртви.

Няма да ти трябват вече цитатите, стиховете, малките трикове, паролите, стопените в огъня ключове, игрите и привичките.

Остави ме да ги събера и погреба, както подобава, защото след всяка битка се надига паплач, която граби всичко, до което се докопа.

Не искам нищо от това да попадне в ръцете ми!

На теб, както винаги, ти е все едно, разбира се: след себе си не остави друго освен отпечатъка от своето красиво тяло в постелята, където се борихме на живот и смърт, а утре, бездруго, сменят спалното бельо.

© Момо Капор
© Светла Рускова-Джерманович, превод от сръбски
© Гергана Иванова, редактор на превода
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Славянски диалози (Пловдив), г. IV, 2007, кн. 7.