|
|
Момо КапорOбяваТърси се тетрадка по всичкология. Една дебела тетрадка баница, която някога, отдавна, наричахме тетрадка по всичкология. Всичкология! Прекрасна дума. На нейните страници са походите на Цезар, левите и десни притоци на Сена, неправилни глаголи, изсушени иглики и уравнения с три неизвестни. Тук са нашите първи стихове, тук тренирахме подписа си, изчислявахме оценките си на края на годината, тук двеста пъти е написано името на онзи, в когото сме влюбени и веднага след това наказание – двеста и петдесет пъти изписано изречението “Не се кичи с чужда слава!” Драсканици в полето, петна от закуската, тайни, игри на морски шах, разлято мастило (следи от сълзи), цитати и диктовки, тук е любовта ... Повечето от нас завършиха само с тази едничка тетрадка по всичкология, която лесно се побираше в левия джоб на палтото. В парка седяхме върху нея, а на пролет, през големите междучасия, когато тревата беше още влажна се замеряхме, или пък я държехме над главите си вместо чадър, докато все още умеехме да тичаме под дъжда. Сякаш и тогава знаехме, че животът не е само един предмет, и че не може да се побере в една- единствена тетрадка, на която е написано “История”. А може би този живот, най-удобно се чувстваше в оная стара тетрадка по всичкология, която някак, хей така, незабелязано изгубихме, и която издирваме в тази обява. Momo Kapor "Oglas VII" iz" Ona. I off priče Момо Капор”Тя. Разкази без мен”
ФъстъциТочно в полунощ в “Три листа тютюн” влиза тъмнокосо девойче. В прекалено дълъг дъждобран, вероятно на майка си, то приближава масите, насочва се към една от тях и застава, без да промълви. В ръце държи отворена ученическа чанта, в която няма нито тетрадки, нито несесер , нито учебници – в нея има фъстъци, изпечени от неговата майка във фурната. От миналогодишните тетрадки по краснопис таткото е завил фунийки – петдесет фунийки с полегати и прави чертички, под които с червено мастило е написано “Шест минус". Девойчето стои и мълчи, а ученическата й чанта се разтваря пред гостите като чудновата, тъмна мида с екзотичен плод. Някой казва: - Срамота, кой позволява това! Прахосници купуват десет фунийки наведнъж. Бивши тенори само заради нея измънкват едно горно “Си” и купуват три фунийки. Някаква влюбена двойка размотава една фунийка и шепне стихове с буквата “с”: “Иса и Сана, ето, носят сол и сено на сърните ...” А един пиян наднича в мрака на разтворената чанта и му се струва, че вижда гроба си, и как го спускат в студената, черна земя. Някакъв хипохондрик пита момичето дали фъстъците предварително са измити. Любител пък на задачите се опитва да изчисли колко фъстъка приблизително има в една фунийка. Един бизнесмен й дава сто динара, милостиня, но тя му ги връща, отговаряйки , че продава фъстъци, а не проси. И в този момент пристига шефът на салона, и изхвърля девойчето на улицата. Всички мълчат като попарени, с втренчени погледи в дъното на чашите или чиниите. Седя и размишлявам за това колко малко неща ни делят от мига, когато нашите дъщери ще продават фъстъци, а ние ще ги чакаме да се върнат в зори и да заспят с палец в уста. Momo Kapor "Kikiriki" iz " Ona. I off priče” Момо Капор”Тя. Разкази без мен”
СтъпкиНе е необходимо да си кой знае колко умно дете (а аз бях изключително бебе), та веднага щом отвориш очи да не се досетиш, че хората вървят изправени на два крака. Обаче на мен ми беше много приятно да си лежа. А и днес съм склонен да твърдя, че лежането е много по- естествена поза на човешкото тяло, отколкото стоенето или ходенето. И така, до третата си година се правех, че нищо не разбирам и че изобщо не забелязвам как моите родители се мъчат да ме изправят и да ме накарат да тръгна. Чудя се защо толкова настояваха за това. Когато ме вдигаха на крака , аз моментално се сгромолясвах и лягах или в най-добрия случай сядях. Като че и тогава усещах, че след време в живота ще имам много по-малка възможност за излежаване, отколкото през детството. Какво ли не правеха нещастниците, само и само да проходя! Изправяха ме и ме оставяха да стоя, а те се отдалечаваха, протягаха ръце към мен и казваха: “Ела, ела при мама и тати!” Само ако знаеха колко са смешни! Клатушках се известно време, като че имам проблеми с вестибулацията и изведнъж сядах. Добре знаех, че щом проходя, край на возенето в количка и носенето на ръце! Но не щеш ли, на петгодишна възраст, и аз не знам какво ми стана, навярно някаква мистериозна любов към крачещото човечество ме обзе, взех, че проходих! Закрачих доста уверено, което толкова въодушеви горките ми родители, че не можах да превъзмогна изненадата им. Аплодисментите все пак са си аплодисменти! Така се главозамаях от способността си да ходя, че едва се сдържах и май започнах да правя и някакви танцови стъпки. Но, за съжаление, замайването ми трая кратко. Посред едно завъртане, в центъра на стаята, се окопитих, и с ужас осъзнах, че остатъка от живота си трябва да прекарам на крака, като всички смъртни. Но връщане назад нямаше.Тръгнах! Сбогом, сладко излежаване!
Momo Kapor "Koraci" iz " Ona. I off priče” Момо Капор”Тя. Разкази без мен” Превод - Валентина Седефчева |
