|
|
Ивета Тодорова-ПирговаБаяния, магии и сеанси при екстрасенс: ритуални въплъщения на представите за "двата свята" и взаимодействията между тяхБългарски фолклор, 1993, кн. 5.
В различии периоди на човешката културна история концептуалният модел на световната хармония се оформя върху една основна идея - структурната и смислова двудялба на света. Доминантните характеристики на всяка от двете части са в някаква степен поляризирани, така че да се допълват в изграждането на цялото. Независимо от безкрайните трансформации на тази идея в различните и стадиални и регионални варианти, тя се появява в почти всички типове култури, адаптира се по специфичен начин в техните системни единства и се реализира в нормативните им правила. При това е важно да се припомни и фактът, че всеки нов облик на тази идея се създава и с помощта на елементи от стария, като по този начин се обогатява, изисква нови тълкувания на вече изгубени смисли и допълване с нови обяснения, без да се нарушава логиката на вътрешното и развитие. Представата за съществуването, вида и значението на "двата свята" мотивира огромен кръг от културни дейности, които винаги са представлявали интерес за изследователя[1]. Плавното преливане на митологични образи и понятия в новосъздадените монотеистични религиозни системи, а днес по твърде странен начин преплетени с научната терминология на природните науки, изглеждат понякога еклектични. Затова и сравнението на баянията и магиите, като едни от най-архаичните видове магични ритуали, с широко разпространените едва в последно време в България сеанси на екстрасенси изглежда твърде повърхностно и формално. Но това е само на пръв поглед. Защото внимателното вглеждане в тях показва, че всъщност това са просто различни трансформации на идеята за онази необходима структурна и смислова симетрия, която поддържа световното равновесие. От значение е да подчертая, че и трите вида практики са разпространени днес по българските земи[2], което позволява сравнението им в синхронния културен срез, независимо от това, че тяхното възникване и развитие до този им вид лежи в различни исторически периоди и техният апогей като културна активност е свързан с различни по тип доминантни културни системи - фолклорната (от нейния класически етап)[3] - за баянията и магиите, и нефолклорната (на нашето съвремие) - за сеансите на екстрасенса. Следователно, ако изследователската позиция е свързана с проследяването на тези трансформации, то сравнението естествено води към една типология на явления от еднакъв порядък. Веднага искам да напомня, че в изследване като това няма място за въпроси, свързани с изясняване на обективната наличност на "другия свят", защото те не са цел на един фолклористичен анализ. Изследователският обект на тези наблюдения е интерпретацията на този въпрос от хората, които по едни или други причини са убедени в неговото съществуване и тази убеденост става предпоставка за включването им в определен кръг от културни изяви. Фолклористът работи именно с тези представи и се опитва да изясни спецификата на дейностите, в които те се проектират пряко или косвено, а не търси отговор на въпроси около тяхната достоверност и обективна основа. Освен общата идея за двата свята - човешкия и "другия", съществен момент в оформянето на модела[4] е представата за тяхното взаимодействие, вследствие на което се променя нещо или някой в единия от тях. Същност на това взаимодействие е идеята за "магичното" (в категориалния смисъл на понятието) като мисловен и действен механизъм за преобразуване на качествата. "Магичното" е едновременно организиращ ритуала принцип и семантичен "гарант" за ритуалния ефект в неговите биологични, социални и културни измерения. Обредът, от своя страна, е технологичният път за постигане на тази обща идея, осезаемата форма, в която се реализира взаимодействието между "двата свята" и се променя по този начин "удвоеното" (чрез преназоваване и мислено проектиране и в "двата") социално събитие. Именно отношението магично/ритуално е онова, което се трансформира в различните магични обреди, и основа за сравнението между баянията и магиите, от една страна, и сеансите на екстрасенса, от друга. Така, основания за типология имаме и в разбирането им като ритуални варианти на идеята за "двата свята", и в подобието на тяхната структура и цели[5], и в осъзнаването на основните обредни лица като принадлежащи към една идеална общност и т. н. Що се отнася до наблюдаваните различия, те са обусловени от различните характеристики на културната среда, която ги е породила и съхранила в определен вид, и в която те намират своето естествено функционално обкръжение. За по-голяма яснота на изложението ще ги разглеждам успоредно, т. е. баянията и магиите, от една страна, и сеансите на екстрасенса, от друга, ще ги съпоставя в няколко основни посоки, за да откроя поне няколко възможни равнища на аналитичното им представяне. Паралелният святПространствена локализация. Пространствената локализация на "другия" свят е част от концептуалния модел[6 ]на доминиращата култура - фолклорната (за баянията и магиите) и нефолклорната (за екстрасенските сеанси). Ще ги разгледам поотделно. В баянията и магиите са "снети" характерните за фолклора представи за пространството, в което се помества и подрежда човешкото битие; за неговото структуриране, ориентацията на обектите, смисловата и ценностната им натовареност и пр. Независимо от факта, че днес същите тези текстове функционират в разнородна по своята същност културна система, в която фолклорното и нефолклорното са се сплели и продуцират нови форми на магичната дейност, те запазват като правило онова, което е специфично за човешкото мислене от класическия стадий на фолклорната култура. Въпреки неизменната историческа промяна на техните градивни единици, те съхраняват много елементи на древни мисловни модели като логичен резултат от стремежа да се запазват непроменени при предаване от поколение на поколение, доколкото точното им възпроизвеждане е част от представата за тяхната магична мощ. Това особено се отнася до словесния текст, чието вариране засяга предимно периферни елементи от неговата структура и позволява реконструирането на архаични мисловни и поведенчески стереотипи. Промяната най-много засяга обредните предмети и действия, Които по-лесно се адаптират към промените в бита. Обобщената представа за пространствената структура на света във фолклора съдържа в "снет" вид особеностите на неговото историческо формиране от наслагването на различни по тип (земеделски и номадски) и етническа и религиозна доминанта (валидни за етническите и религиозни групи, формирали българския етнос) културни модели, чиито компоненти са се споили в своеобразна, но неделима структурна цялост. Така наследената и асимилирана от фолклора представа за хоризонталната двудялба на света - "наш" свят и "отвъден" свят, не се променя съществено от вертикалната християнска космогония, доколкото Раят и Адът (съответно "горният" и "долният" свят) се възприемат като еквивалент на "отвъдния" и се противопоставят на "нашия". "Отвъдният свят" е едновременно светът на бъдещето, където ще отидем да живеем всички ние, светът на миналото, на нашите прадеди, светът на християнските светци и многобройните демонологични персонажи, които са били, са и ще бъдат "спътници" на човека и човешкия социум. "Нашият" свят, които е тук и сега е едновременно ориентиран към миналото и бъдещето на "отвъдното". В непрекъснатото взаимодействие между "двата свята" се възпроизвежда миналото, за да се гарантира бъдещето и да се поддържа социалният ред. В практиката на съвременните екстрасенси[7] се запазва основната дихотомия на "нашия свят" и "другия свят", но пространствената локализация на "другия свят" е резултат от спецификата на обучението в култура днес[8]. По своеобразен начин в техните съждения съжителстват интерпретации на някои научни и наукообразни обяснения за устройството на вселената с понятия от окултизма и общи постановки на християнската и други религиозни системи; теориите за преражданията и човешката "карма"[9] с възпроизведени образи от съвременното филмово изкуство и литература; знания от популярни статии за НЛО и извънземните цивилизации с разкази на "очевидци" за срещи с тях и пр. Това създава известна нееднородност на представите за пространствената локализация на "другия свят". Въпреки това те могат да се обединят около няколко основни понятия - "енергия", "космос", "Бог", "висш разум" и техните производни от типа: "енергия" - енергийна система, енергийно поле, енергиен поток, енергийни нива, енергийно излъчване и пр.; "космос" - космически цивилизации, извънземни жители, космическа информация, космически експеримент, управление от космоса, астрален свят, космически канали и пр.: "Бог" единоначалие, единомислие, единодействие, Божествена воля, власт и пр.; "висш разум" - висша мисъл, информационен поток, висша диктовка, висш компютърен мозък и пр. Най-често в обясненията на екстрасенсите те се смесват, но онова, което ги обединява е фактът, че "другият свят" е по-скоро "около нас" (макар и в друго измерение) и "горе", отколкото "отвъд" или просто обема всичко около нас, но в друго материално въплъщение, което именно обуславя особеностите на взаимодействие между "нас" и "тях". Най-основното все пак си остава понятието за "енергия" - висша и низша енергия, като висшата енергия най-често е Бог. Ето два конкретни примера, съдържащи сведения за мястото на "другия" свят[10]: "Не всеки човек ги приема тия неща и реагира нормално на тях, но аз винаги съм вярвала, че съществува една много по-висша от нас система ли да го кажа, цивилизация ли... както по-късно разбрах, висш разум, космически разум, както го казват по-популярно в литературата. Но най-точното е енергийна система, висша енергийна система. (Къде се намира тази система? - И. Т.) Ами низшите енергии са по-близо до нас и с тях по-лесно се влиза в контакт, но това не е хубаво. Висшите са по-далече, някъде горе, но за да се влезе в контакт с тях, трябва по-голямо усъвършенстване...Те всички са някъде около нас, но в друго измерение." (Р. Р.) "Всичко е свише и от космоса. Аз го наричам Бог. Ти нищо не можеш с тези две ръце и този ограничен мозък. Информацията тече отгоре. Разбери, енергията не е наука. Надарените хора работят с нея, без да го осъзнават. Това е диктовка отгоре."(Д. Г.) Устройство и характерни персонажиУниверсалната потребност на човека да разчленява пространството и приписва смисъл на местата, които обитава, да свързва определени свои дейности с определени пространствени маркери обуславя конкретизирането на представите за "двата свята" и съответно отношението между тях отново с оглед на културната среда, в която те се пораждат и в зависимост от параметрите на личностната култура. За баячките и магьосниците "оня" свят е в някакьв смисъл огледално копие на "нашия", доколкото битието на неговите "жители" се възприема в човешките параметри, но с обърнат знак. Мъртвите живеят понякога в къщи, подобно на живите, ядат, пият и се нуждаят от дрехи, общуват помежду си. Именно затова в ковчега им се слага всичко необходимо за "там", дарове за други покойници, любими вещи, които им осигуряват спокойствие и т. н. Често в сънищата за мъртви се появява диалог между тях и се предават послания до близките с помощта на по-отдавна умрели хора. Що се отнася до конкретните описания на "оня свят", ще напомня само за многобройните записи на разкази за "пренасяне на оня свят" и случилото се там, както и за "сведения", предадени от самите мъртви в нечий сън. В някои от тези описания често се налага повече християнската космологична концепция и представите за "райските градини", в които текат реки с мед и масло, с тишината и спокойствието под дебелите сенки на дьрветата, белите ангели и т. н. В противоположност на "пъклото" с многобройните казани с катран и пещи с вечен огън, дяволчета и т. н. В други описания Раят и Адът са един до друг и се различават само по вида на градините - докато си в Рая градините са зелени и хубави, а след това стават все по-лоши и с преминаването в Ада вече са само трънаци. Няма да изреждам подробно тези описания, които неведнъж са били обект на изследователския интерес.[11] Ще припомня само, че в "другия свят" или на границата "между двата свята" "живеят" многобройни антропоморфни демонични същества, които стават участници в обредната комуникативна ситуация на баянията и магиите - самодиви, самовили, юди, русалии. Ветрища и "вери секакви", персонифицирани болести, тенци, плътеници, костеници, самоубийци и пр. Бог и светците също са "там". В интерпретациите на екстрасенсите конкретните описания на "другия свят" зависят преди всичко от основното понятие, около което те се обединяват. Ето няколко примера: "(Как да си представя тази система? - И. Т.) Образно казано, това е Бог, както ние го наричаме, или висш разум, висша енергия. На практика това е едно и също. Това е едно енергийно поле, което съществува някъде горе, но в него има различни енергийни нива, с които ти можеш да влезеш в контакт... има степени, йерархия на енергиите." (Р. Р.). Тук ще уточня, че за някои екстрасенси енергийните равнища се делят просто на низши и висши, докато за други те са точно определен брой - най-често 7 или 12, като най-висшето е именно Бог. "Бог и Космос е едно, едно е. Ние сме деца на Космоса. Аз си го представям така: всичко, което трябва да дойде на тази земя, то предварително е планирано. Както в един компютър. В един компютър са заложени хората, които трябва да дойдат на земята. И всеки един отделен човек има един отделен компютър вътре в него, който работи вече до края на дните, които са му определени. Един огромен компютър и един дух, който е в него и във всеки от нас. Това е Бог. А религиите - това са просто различни начини за контакт с Бога и космоса. Има светли и тъмни енергии. Бог е най-светлата енергия. Аз искам да контактувам само с Бог. Разбери ме добре, аз не съм религиозен фанатик. Но съществува тъй нареченият невидим свят. И различии енергии, и добри, и лоши идват към нас. Те идват от различни места, защото има и енергийни пояси. Най-висшата енергия е Бог." (Д. Г.). Персонажите също са част от логиката на съответната интерпретация: "При мен контактът вече е по-висш, с по-висши енергии. Веднъж ги запитах за тях самите, как изглеждат и те ми казаха следното: "Представи си слънчев лъч. Това е нашият вид. Ние приличаме на светлина. Ние сме енергия. Това казват. И по принцип зареждат ме на слънчева светлина... Когато е тъмнина, влизам в контакт с някакви много по-низши енергийни нива... но казаха, че още е рано да ми дават по-подробна информация за себе си. Може би още не е достатъчно силен контактът. (Можеш ли да влизаш в контакт с духове на умрели хора? - И. Т.). Мога, но те (по-висшите - И. Т.) ми казаха, че е вредно за здравето и ми забраниха. (Защо? - И. Т.) Защото около всеки човек, семейство, къща съществува енергийно поле. И когато се викат умрели, се разкъсва тази обвивка и през пробива могат да влязат много по-низши енергии, които са съвсем първобитни. Въпреки че са по-висши от нас, защото са енергия, духовно са по-низши. Те са от астралния свят. Това са душите на хора, които не могат да се прочистят и преродят - духове на убийци, убити, самоубийци, които търсят нещо като отмъщение за това, което са направили с тях. Те са в по-низшия енергиен свят. И когато влязат през отвора на енергийната обвивка, те могат да победят човека, да използват тялото му, да се вселят в него, да му внушат да върши някои неща, за които те са си мечтали. Например, да се отдаде на порока или да убие някого. Нещо такова. (А кой е във висшия енергиен свят? - И. Т.) Бог, както го наричаме. Този висш разум... Те са различии видове и са около нас. Някои могат да се материализират, други - не. Трети са само роботи." (Има ли самодиви, самовили, вампири, таласъми? - И. Т.) Има. Това са просто астрални тела. Низши енергии. Те могат да се материализират и хората могат да ги видят. Но не трябва да се контактува с тях." (Р. Р.) (Следва разказ за това как дъщеря и видяла едно такова астрално тяло - черен мъж с качулка, но си помислила, че не иска този контакт и той изчезнал веднага). Понякога духовете на мъртвите помагат на човека: "След смъртта на физическото тяло, душата си излиза, преминава няколко етапа на пречистване и отново се преражда. Но, докато се прероди, тя може да оказва влияние върху живота на хората на Земята, на близките си хора" (Р. Р.). (В случая екстрасенсът разказва за благотворното влияние на нейната починала баба, за което е научила от самите онези, с които контактува. Тя е искала да контактува с нея, за да и благодари, но те са и казали, че ще и предадат, за да не участва в подобен контакт. - И. Т.) Изключително интересни са разказите на екстрасенсите за това как "енергията може да се види". Например: "Виждам светлинно излъчване от стената, от предметите. Дори в момента виждам. Просто това е като слънчево зайче с различна форма и цвят"(Л. Н.). Формата и цветът зависят както от съвършенството на контакта (колкото е по-съвършен, толкова по-конкретно е изображението - мъжко или женско лице, докато в началото е само силует или геометрична фигура), от необходимата за дадения човек конкретен вид енергия (например, екстрасенсът вижда в бяло, жълто или червено, ако неговият пациент има нужда от съответния цвят) или от моментното състояние на организма (например, екстрасенсът вижда бялото сияние по-жълто и по-безформено, ако е уморен или напрегнат). Докато гледа изображението, екстрасенсът "се зарежда с енергия". Светещите силуети на Христос и Богородица ("както ги изобразяват по иконите") са знак са съвършенството на контакта и преминаването в по-висша степен (вж. по-нататък за степените на контакт). Или друг пример: от средата на дланта се излъчва светлинен лъч, а от пръстите излиза пара, което може да се забележи на по-тъмен фон. Или, при разговор със "силен екстрасенс", от слушалката на телефона излиза светлинен лъч, които попада в чаша с вода и "я зарежда с енергия". Интересно е да се отбележат и сведенията, които екстрасенсите дават за контакти с различии "имена" - Мария, Нерон, Нептун, Роки и др., при които се променя и тембърът на гласа: "Л. отначало поддържаше връзка с пет имена... И когато говори с всеки един от тях, променяше тембъра на гласа си. Но понякога си беше нейният собствен тембър..." Първото смислено изречение, което един от екстрасенсите изписва вследствие на такъв контакт е: "Нерон те поздравява!" Ето и още един откъс от разговор на тази тема: "Дори в момента в тази стая ние не сме сами. Винаги между нас има светулки, има кой да ни помага. Някой път като се препънеш, защо не падаш? Някой те задържа. Някой път защо минаваш по тази, а не по друга пътечка или се спасяваш от някое нещастие на ръба? Ние не сме сами. Това са допълнителните помощници. Всеки човек си има пазител, всеки човек си има компания. И духът на мъртвите ни помага, но много малко хора го разбират. (Следва подробен разказ за помощта, която и оказва духът на приятелката и, която е починала отдавна и този на баща й. На техните гробове тя се зарежда с много "силна енергия", за да работи после с пациенти. И.Т.)" Сред всички духове-помощници основно е мястото на Бог, защото: "Един е владетелят на света. Единодействие, единомислие. Това е енергията. Една жена тук започна да вижда енергията под формата на светлина. Тя вижда, че картината излъчва, вижда тука (в ъгъла на стаята - И. Т.) сиянието. Вижда нещо като елипса, която свети. Енергията просто се отслоява. И това също е даденост. Бог и даде да израсте и да може да види. Не съм фанатик религиозен, но всички трябва да разберат, че както има един началник, един директор на едно министерство, на едно предприятие, един първенец със златен медал, така има един ръководител на вселената, на космоса и надолу има йерархия. И това е абсолютно така."(Д. Г.). На мой въпрос към един от екстрасенсите дали "онези" имат антропоморфен вид, тя ми отговори, че не знае, но информацията се получава в два варианта - от "аз" и от "ние" форма. В края на интервюто, тя направи за мен един сеанс, в които аз "им" задавах въпроси, чиито отговори тя предварително ми е казала, че не знае и "те" ми отговаряха чрез екстрасенса веднага. На въпроса за "аз" или "ние" получих следния отговор, който жената произнесе бабно и отчетливо: "Това е без значение за вас, но Ние можем да ви дадем една ориентировъчна информация. Когато се налага по-широк обсег на информация, се включват повече енергии. Когато е в една определена област - само една. В смисъл, една област на познанието... По принцип можем да ти кажем следното: ти се интересуваш, например, за баячките, но се интересуваш и за самодивите и другите астрални тела. Ето, вече се включват две системи и започва отговор от множествено число. Ти искаш комбинация, сравнение между двете. Затова се включва и трета, която прави аналогия между двете и дава извода от резултата - отговорът на твоя конкретен въпрос. Затова "аз" или "ние" не е от значение за вас (хората - И. Т.). Това е. Други въпроси?" Ще предложа още няколко примера от записа на моя сеанс. "Те" "отговарят" доста изчерпателно и затова мога да приведа само откъси от тези "отговори" и някои коментари на самия екстрасенс между даден отговор и следващия ми въпрос към "тях". "(Какво е Бог? - И. Т.) Най-висшата енергийна система. (Как да си го представя? - И. Т.) Само като светлина[12]. Слънчева светлина си представи и ще имаш най-близката до него визуална представа. Не си го представяй като човек. Това няма нищо общо с хората... Богородица, Христос, всички светии. Те също са енергии. Те въздействат върху хората. Най-висш е Бог. По-низши са те. Но те също помагат, доколкото е по силите им. Т. е. молбите се отпращат към Бога, а той отпраща съответните енергии за въздействие върху конкретния човек. Един-единствен е най-висшият. Всички останали са понизши енергийни нива. Те пак са богове, както ги наричате вие (хората - И. Т.), но те са по-низши. Това е истината. Нямат тези сили и размах на действията, както единственият, велик Бог. Те са в една обща енергийна система. Могат да се изолират в определени случаи като конкретен вид енергия, но те всъщност са общо една обща енергия. Както един човек е изтъкан от добро и зло, така един общ енергиен поток има около Вас (хората - И. Т.), който е изграден от добро и зло. Въпросът е кой ще влезе в контакт с вас и как вие ще го пожелаете този контакт. Колкото по-силно го желаете и повече му вярвате, толкова по-висша енергия идва към вас. Колкото повече се съмнявате и не вярвате, толкова по-низша енергия идва към вас. Това е отговорът на въпроса." Типичен пример, който те дават за "низшите енергии", който могат да влязат в контакт с хората са духовете на умрелите. Те могат да се извикат на "стандартен спиритичен сеанс"[13], но не е за препоръчване. Тези духове могат да бъдат добронамерени и злонамерени, но и в двата случая не е добре да се контактува с тях. "(Какъв е визуалният образ на висшите и низшите енергии? - И. Т.) Светлина. Едните са с ярка окраска и силна светлина. Това са Бог и всички светии. Другите са тъмни - към сивите тонове и черните. В такъв нюанс излъчват низшите енергийни потоци... Дявол, както вие (хората - И. Т.) наричате най-низшата енергия. Можем това име да използваме. (А самодивите и самовилите? - И. Т.) Това са определено астрални тела, който се появяват на някои хора, податливи на такива визуални контакти. Когато човек се бои от тях, те се появяват по-често: ако не се бои - те не му се появяват. Те се появяват там, където има страх. (Същото отнася ли се и за тенците, плътениците и караконджолите? - И. Т.) Това са разновидности на астралните тела. Разновидности. Просто най-различни видове. Те се поддават на определена материализация при определени условия подходящи за тях - страх, депресия, съмнения, всички негативни страни на човешкия характер. И богато един човек е уязвим, в смисъл податлив на такъв контакт, може и да ги види. Но не всички могат да ги видят. Някои могат да ги чуят, други могат да ги почувстват, трети могат да ги сънуват. Въпрос на концентрация при всеки човек е да получи някаква визуална или слухова представа за тях. Или просто като мисъл да мине, или просто като полъх да ги усети. Най-различни видове има и те се проявяват по различен начин в зависимост от човека. Всеки ги възприема според своята собствена мисъл и концентрация на мисълта. При възприемането на тези енергии, всеки е индивидуален. Не всеки може да види една самодива, но има такива, които могат да я видят. Не всеки може да се сблъска с нея, но има и такива, които могат да я докоснат. Не всеки може да я чуе, но има и такива, които могат да чуят гласа и. Какво по-конкретно Ви интересува за самодивите? Дали са реален факт? Да, реален факт са. Други въпроси имате ли?"[14] Много често обаче конкретни персонажи няма и остава като отговор само "информацията отгоре" или "даде ми се". Изключително интересни са и разказите за различни форми на "енергиен контакт"с духа на хора, които са живи, но просто са някъде далеч в момента - в друг град или държава. Ще приведа един пример, който е интересен за фолклориста и поради пряката му аналогия с представата за "предмета - двойник", която има място в почти всички видове фолклорни текстове. Става дума за разказа на един от екстрасенсите за това как по цветята в саксиите, оставени му от негови бивши пациенти, които вече не идват при него и често не живеят в същия град, той съди за тяхното физическо и душевно състояние. Ако цветето върви добре, листата са здрави и цъфти, значи човекът, който го е оставил, е в добра форма. Ако то започне да вехне или се появи болеет по листата, значи човекът не е добре. Ако пък цветето съвсем увехне или изгние, значи човекът ще умре. "Както цветето расте, така се развива и човекът... Ето на Д. жълтото как завехна, а на К. червеното как върви. Ами това е връзката, това е човекът. В момента как е той. Така ми се даде, да!"(Д. Г.). Ако се поправи човекът и цветето тръгва да расте както трябва. И обратно. Контактът между двата святаТук отново подчертавам, че фолклористът не се интересува от това възможен ли е в действителност подобен контакт или не, а от начина, по който той съществува в съзнанието на хората, които го възприемат като реалност и от съпътстващата го културна активност. Влизането на баячката, магьосницата и екстрасенса в контакт с "другия свят" означава начало на една изключително сложна комуникативна ситуация, която се структурира от едновременното и свързано протичане на няколко вида общуване. Те се разполагат на няколко комуникативни равнища, чиято автономия става относителна при възприемането им като органична част от един цялостен ритуален (или ритуализиран) дискурс и се превръщат в елементи на общия смисъл, който той носи. Така едновременното общуване на баячката и магьосницата с Бог и християнските светци, мъртвите, персонифицираните болести, самодивите и другите "ветрища", а на екстрасенса с Бог и по-низшите енергийни нива, астралните тела, духове на живи хора, коитс в момента са някъде другаде и в същото време с останалите участници в обреда болният и неговите придружители, създава изключителната атмосфера на обредната комуникативна ситуация. Конкретният субект на хиперкомуникация се определя от конкретните обредни цели. Необходимо е да се обърне внимание и на следните няколко момента около изясняване същността на този контакт: кои са начините за влизане в контакт, какви са неговите "знаци", има ли степени на усъвършенстване и какви? Отговорът на всички тези въпроси отново изразява гледната точка на самите баячки, магьосници и екстрасенси. Важно е да се отбележи обстоятелството, че екстрасенсите значително повече коментират наличието и вида на самия контакт от баячките и магьосниците, защото те често са в позицията на хора, принудени да доказват истинността на този факт и значимостта му за човешкото добруване. Баячките и магьосниците не са били обкръжени със съмнение в особените им дарби и възможности. Те самите и хората, които търсят тяхната помощ, за решаване на своите проблеми, приемат значително по-аксиоматично наличието на "силата" и порядко коментират началото и развитието на самия контакт. Важен знак за протичащото в баянията и магиите взаимодействие между "двата свята" е начинът, по който се охранява тайната около единия от основните ритуални компоненти - заклинателното слово. Самият механизъм за предаването му в поколенията и неразбираемото му (за останалите участници в обреда) произнасяне става гарант за успеха на това взаимодействие и пряко се свързва с магичната мощ на ритуала[15]. Ето защо, за характера на самия контакт съдим не толкова от директните обяснения на баячките и магьосниците (макар че има документирани и такива), колкото от структурата и смисъла на обредните компоненти - слово, предмети, действия. В обредното слово често се съдържат обръщения към неговия свръхестествен адресат, чиято форма вече е заявка за отношение към него: "Бре, Боже, бре мили Боже", "Добрице, сестрице", "Бегай, Страо", "Дйгайте се еврекини, еврекини, чифуткини", "Ой та тебе, черна чумо, черна чумо, самодиво" и пр. По-нататък в словесния текст се детайлизира това отношение, включително и промяната в него с една или друга цел, като част от описанието на дадено събитие или като своеобразен диалог между участниците в ситуацията, за която се разказва в него. Наративното осмисляне на контакта се дублира от основната симболика[16]: на обредните предмети (форма, цвят, материал, от който са направени и начин на изработка и пр.), от посоката и вида на обредните действия, жестове, мимики, пози на човешкото тяло и т. н. Характерни ритуални "знаци" на контакта в баянията и магиите са и преобличането и разпускането на косите, и някои реакции при произнасяне на словото (срв. типичното прозяване при баенето за уроки или заспиване в края на 9-тото му повторение), и символичното приемане на болестта в тялото на баячката (срв. припадането и при някои баяния за припадъци в края на обреда и последвалото го главоболие до окончателно оздравяване на пациента), и появата на изображения върху предметите (срв. оформянето на причината за уплахата върху излятото олово при леенето на куршум от страх или върху брашното на стената - при баене от страх с брашно и др.), и поведението на вещите при диагностика на болестта или проверката за направена магия (срв. движението на въглените при проверка за болестта "едномесече" или появата на петна върху стената на къщата при магия с "мъртвешка вода") и много други.[17] Наличието и вида на контакта понякога се изяснява от самите баячки и магьосници в разказите им за срещи с Бог, християнските светци или други демонични същества, но тези разкази най-често са свързани с даряването на "силата". Баячките и магьосниците не говорят за усъвършенстване на този вид контакт, защото веднъж дадена им дарбата да го осъществяват, те или могат, или не могат да участват в него. Ако се изпълнят всички ритуални предписания, те могат да изпълняват успешно своята роля, но природата на самия контакт не се променя с времето. Екстрасенсите заместват липсата на тайнствен заклинателен текст с чести сведения и обяснения за своя контакт с "другия свят". Тези обяснения зависят както от представата им за конкретния слушател (най-вече дали е от тези, които се съмняват), така и от параметрите на личностната култура, в която се пораждат един или друг тип, приемливи за тях, връзки между явленията. Началото на контакта често е свързано с особена житейска ситуация - болест, нещастие в семейството, странна случка, която им дава индикация за подобна възможност и пр. Развитието на контакта предполага получаване на по-големи лечителски или ясновидски способности, по-детайлно "опознаване" на "другия свят", по-голям периметър на въздеиствие в резултат на неговото усъвършенстване и т. н. Някои екстрасенси постепенно започват да "зареждат с енергия" не само конкретния пациент, но водата му за пиене, някои негови вещи, които да носи в себе си непрекъснато, картини (особено икони), книги, цветя и др., които след това я "излъчват" и също имат лечебно въздействие. Усъвършенстването на контакта се изразява преди всичко в промяната на вида му и количеството "дадености" и "способности", които съответният екстрасенс получава с течение на времето. Някои екстрасенси говорят за наличието на няколко степени на усъвършенстване. На всяка следваща степен контактът е с "все по-висши енергийни нива". Първата степен е, когато "информацията се получава насън" - като глас, който се чува или картини, които се сменят в бърза последователност. Това са на практика "пророческите сънища"[18]. Втората степен е, когато "информацията се получава чрез писане" - ръката на човека се движи под "тяхно" въздействие и той изписва изречения-отговори на поставен въпрос, рецепти за лечение, съвети, предупреждения и пр. Усъвършенстването в тази степен изисква непрекъснати "тренировки", за да се отстрани влиянието на човешката мисъл върху движението на ръката. Третата степен е "говорният контакт" - "Около година писах, преди да започна говорния контакт. Но аз не ги чувам. Просто се движи устата ми, както преди се движеше ръката ми." (Р. Р.). В този вид контакт може да се променя тембърът на гласа в зависимост от това кой "подава информацията", може да се говори на различни езици, което пък зависи от това на кого се отговоря. При това, екстрасенсът може да не знае езика, който "те" използват, за да контактуват с някого чрез "неговата уста". Четвъртата степен е "слуховият контакт" - "Тя чува информацията. Чува се като компютърен синтезатор, като роботите както говорят... Метален глас един такъв. Няма конкретно мъжки или женски глас." (Л. Н.) Петата степен е "визуалният контакт" - "Информацията се вижда като на кинолента. Минало, настояще и бъдеще са като картини. Дори детайли започват да се виждат." (Р. Р.) Обикновено се смята, че това е най-висшата степен и за типичен пример се посочва Ванга, която "всичко вижда, но не всичко и е позволено да каже на този, който я пита". "Виждането" става с помощта на "третото око", което е в средата на челото "Тя вижда с този участък на челото си, с това трето око. Въпрос на усъвършенстване." (Л. Н.) Преминаването от степен в степен е съпроводено с някои предварителни индикации, че то предстои. Например: "Да видя Богородица и Христос като светлинни образи е междинният етап преди чуването". Преходът изисква и предварителна подготовка, която пак е "тяхна грижа". "Например, това, което пишех на листа, след това ме караха да го изгоря и във вид на пепел да го пия. Не всичко, което съм изписала, но определени неща. И постигат нещо като стимулиране на организма, тонус. Една чаена лъжичка сутрин или по две на ден - като лекарство, като витамини все едно. И вече казаха, че съм достатъчно енергийно засилена, за да мога да започна да говоря". И освен това, "когато започнах да говоря, наложиха ми ограничение от 20 минути за контакт, защото колкото по-висш е контактът, толкова е по-силно облъчването и е вредно за здравето". "Знаците" на контакта при сеанса на екстрасенса имат твърде индивидуален характер. Например, един започва да си потрива дланите ("Не го правя аз. Те ми загряват ръцете в началото.") или да въздиша ("Те ме разтоварват така"), друг се върти по определен начин около пациента или извършва по-особени движения с ръцете, "повтаря" характерни за него движения, жестове и мимики при лекуване на "енергийния му двойник"[19] и др. ПосветенитеКой може да поеме обредната роля на баячката, магьосницата и екстрасенса и как? Ще се опитам да систематизирам огромното количество пръснати сведения, за да обобщя основните начини за "посвещение в занаята". Изборът на човек, комуто се предава баенето, до голяма степен зависи от съществуващите ограничения за възраст, пол, определена родова принадлежност и ритуална "чистота". Начините за обучение в баене могат да се обобщят по следния начин: а) "крадена басна", защото, според някои баячки "най-много лови крадената басна - да си я чуеш"[20]; б) "казано по сърце" баене - старата баячка казва и показва баенето неколкократно, докато младата го научи добре; в) "откупено баене" - когато баенето се купува с пари или друг някакъв дар и се задейства характерният за фолклора механизъм "дарба за дарба"; г) чрез посветителен ритуал - когато освен казването и показването на баенето, се извършват и други обредни действия, чрез които се предава "силата" за лечение; д) чрез получени "насън" думи и указания за баене; е) чрез "възнасяне на оня свят", където Христос или някой от християнските светци дава дарбата на бъдещия лечител и наставления за самия ритуал; ж) при преживяване на екстремна житейска ситуация и внезапно "просветление" - след земетресение, вдигнат от вихрушка, тежка болеет и пр.; з) чрез получаване на "записано" баене от дядо или баба като ценно наследство, което после се предава в рода точно на листчето или тетрадката, където е записано първия път (сравнително рядко се среща). Обучението в магьосничество по-трудно може да се обобщи по този начин, защото документирането на магиите е някак си косвено - човекът чул, че така правят и го знае случайно. Много по-рядко магьосницата споделя своя опит, за да ме научи как да се справям с ред лични проблеми, но именно в тези случаи се записват най-много и найпълните варианти на магии. Предаването е по-скоро на "доверен човек", отколкото на член от рода. Естествено, знанието може да се получи и по свръхестествен начин (при "пренасяне на оня свят") или чрез извършването на тежки и трудни предварителни действия (срв. с вариантите, при които се излюпва пилето-мамник под мишницата на магьосницата от яйце с два жълтъка, което тя мъти в продължение на 40 дни). Обучението при екстрасенса започва, когато някой друг, за когото се знае, че "има много висш контакт" и то "с енергии от висше ниво" разбере от "тях", че е дошъл моментът за някой човек да влезе в контакт. Контактът отначало е чрез него, докато новият екстрасенс започне да се справя самостоятелно и съответно да се усъвършенства по-нататък сам. Не винаги обаче може да се говори за обучение. По-характерен е моментът с "просветлението" и внезапното откриване на собствените способности и дарби, но когато обучението съществува, то е сравнително дълго и продължава под формата на съвети от "по-висшия" към "по-низшия" в контакта. Съвсем пряка е аналогията между трите вида обредни лица (баячки, магьосници и екстрасенси) по отношение схващането им за отплатата за тяхната дейност - пари или друг някакъв дар. За баячките и магьосниците дарът не е задължителен и зависи от желанието и възможностите на човека срещу тях. Най-често е "символичен" и се приема "за лек" (при баянията) и "за да стане" (при магиите). Всяко извършване на тези обреди с цел да се спечелят пари поставя под съмнение техния ефект и се осъжда като неморално деяние. Повечето екстрасенси също твърдят, че приемането на пари води до загуба на "способностите" им. В тази връзка са документирани много разкази за "печалбари", които са "наказани отгоре" с изгубване на дарбата си. Тук искам да отбележа и това, че на пряк въпрос за това къде е скрита въздействената сила на съответния ритуал, баячките и магьосниците я свързват с "думите" и/или "леката ръка", докато екстрасенсите - с "енергията на мисълта", която се насочва по определен начин и силата на "биополето". Последната също е най-вече в ръцете и тяхното движение става същност на повечето лечителски сеанси при екстрасенс. Дарбата на главното обредно лице се разбира или като "сила", или като "даденост", или като "наследство в джинса", трябва да се пази чрез спазване на съответните нормативни предписания и да се предаде в подходящия момент, ако може. Необходимо е да се кажат няколко думи и за общността на посветените. За баячките и магьосниците екстрасенсите са предимно "ясновиди", но имат и силата да лекуват някои болести, които не са в техния репертоар. За екстрасенсите "баячките и магьосниците са просто екстрасенси" (Л. Н.), но насочват мисълта си и съответните енергии в различни посоки - добри (за баячките) и лоши (за магьосниците) - "Които се занимават със зло, с черните магии, са родени по линията на Каин, дожато родените по линията на Авел, те вече са бели хора, светят хората. Когато погледнеш хората и вече ги виждаш тъмните и светлите... На теб не ти ли е направило впечатление защо аз винаги съм облечена в бяло?!" (Д. Г.). Очевидно те се обединяват в идеална общност и основата за подобна самоидентичност е отново възможността за реализиране на контакт с "другия свят". Ето защо, често действията им се дублират или допълват (срв. изпращането на хора от екстрасенс при магьосница за разваляне на магия, с която той не може да се справи или насочването на болен от баячка при екстрасенс за болеет, която не е в нейния лечителски репертоар и пр.). Що се отнася до конкретните ритуални средства, с които се постига специфичния ефект на този тип магични обреди, ще посоча само следното: документираните досега баяния и магии могат да се систематизират в различни групи и подгрупи в зависимост от вида на болестта, която се лекува или конкретната цел на магията, докато обединяването на екстрасенските сеанси е свързано по-скоро с личността на екстрасенса, отколкото с вида на болестите, които лекува или магиите, които разваля. Това е така, защото баянията и магиите са нещо предварително известно в общността и е въпрос само кой ги знае, докато необходимата ритуализация на сеанса е зависима предимно от екстрасенса, който не толкова учи готови форми, колкото постепенно ги изработва в своята практика. Натрупването на повече описания на екстрасенски сеанси вероятно по-нататък ще ни отведе и към някакво обобщение в тази насока. От всичко казано дотук стигаме до един най-общ извод: наложителната необходимост от разширяване и задълбочаване на този тип изследвания, защото те ни позволяват да видим развитието на някои общи идеи и представи, приемствеността им в различии културни типове и адаптирането им в различии социални среди. Бележки
|
