|
|
Пројекат Растко : Бугарска : Уметност 2-6. ЧЕРНИ И БЕЛИ ВАНИЧКИ Милорад Павич Милорад Павич: Кутия за писане Щом като се вдигне капакът и се отвори кутията, стигаме (както е казано) до плоскостта за писане. Тя е обрамчена с месингов перваз, в който има разни помагала за движение по преградите на скрина. Первазът съдържа две брави и един лагер за вътрешния ключ, който е по-голям от ключа на външната брава. Той наподобява тръба с триъгълен отвор. Прилича на ключовете, с които някога са вадени зъби. Месингът е разяден и на места позеленял. В горния ръб на кутията се намира първата вътрешна брава. Ако тази брава започне да се върти с вътрешния ключ, стига се до нещо особено. Под натиска на ключа през дупката в дъното на кутията се появява един винт. За да не падне кутията при люлеенето на кораба от масата или от някоя друга плоскост, върху която е поставена, със споменатия ключ и винта тя се закрепвала към дървената поставка. Докато кутията е заключена, винтът е недостъпен. - Не можеш да я откраднеш и две леви ръце да имаш! - както каза келнерът. Между месинговата рамка на кутията и чохената подложка за писане, в нейния горен ръб, се намират пет малки преградки от светло и тъмно дърво, като пет ванички. В една от тях вероятно е имало мастилница, защото дървото е цялото в зелени петна, а в друга - пясък за посипване на мастилото. Четирите ванички са квадратни, а петата - правоъгълна и направена от тъмно дърво със спирални жлебове - служи за поставяне на перодръжки. В средата има малка дървена дръжка. Съдейки по това, може да се предположи, че в долната й част е била лепена попивателна хартия, когато тя започнала да се употребява вместо пясък. Така ваничката за перодръжки можела да служи и като попивателна. Две ванички са празни. Във ваната за поставяне на перодръжки има една от тъмнозелено кедрово дърво с медено приспособление за стягане на перото. Във ваничката до нея има малко червен пясък, една стара свирка във формата на фалос и стъклена запушалка от някакво шише, което не беше в ковчежето. Свирката се ползва за призоваване духовете на мъртвите. Тя издава чуден звук, нещо като "кмт!кмт!кмт!" Това е зовът, на който се озовават ледените сънища на мътвите души, когато понякога проникват в топлите сънища на живите, за да се стоплят. Единствено тогава могат и да се призоват. По-точно, свирката служи да се чуе онзи, който иска да призове душите на мъртвите. Ако свирнеш три пъти, ще измъкнеш душата на умрелия и нейния леден сън от тяхното временно местопребиваване. Душата на умрелия и неговият сън ще те намерят по тази свирка. Свирката е предупреждение, че може би има нещо, което е скрито много по-дълбоко в кутията, отколкото ние предполагаме. С една дума, ако търсите нещо, а не сте го намерили, не губете надежда. Може би то ще намери вас. Що се отнася до стъклената запушалка от бутилка, щом я изнесете на светлина в нея като под увеличително стъкло може да се прочете надпис на гръцки език, издълбан на дъното. Този надпис от стъклена пяна гласи: "Не забравяй, че годините ти вървят по двойки като сестри, като майка и дъщеря или като сестра и брат. Някои пък като втори баща и доведена дъщеря или като любовници…" Който се досети да обърне стъклената запушалка и да погледне от другата страна, ще прочете: "За да можеш да посрещнеш нощта на всички свои нощи като ден, трябва предварително да познаеш каква е двойката години, която идва в живота ти." Ваничката, в която някога е била мастилницата, сега съдържа шишенце с чернилка и пръчица, с която жените в Африка и Азия украсяват очертанията на стъпалата си. [Следва]
(с) Милорад Павич |
